Всяко дете заслужава обич: историите зад приемната грижа
Решението да станеш приемен родител трябва да бъде доста добре премислено, а не импулсивно . Това сподели асистентът в Югозападен университет „ Неофит Рилски “ и приемен родител асистент Ася Георгиева по време на полемика, част от самодейността „ Приеми ме “.
По думите ѝ нейното семейство е обмисляло опцията в продължение на две години. „ Трябваше да премислим плюсовете и минусите , както и по какъв начин ще се отрази на личните ни деца “, сподели Георгиева. По думите ѝ все още на взимане на решението техните деца са били на седем и на две години, което е наложило в допълнение внимание и преценка.
Асистент Георгиева сподели още, че в обществото липсва задоволително информация по тематиката за приемната грижа, а отрицателните образци по-често намират място в общественото пространство. По думите на Георгиева би трябвало да има повече публичност, с цел да има и повече приемни фамилии. „ Всяко дете би трябвало да има опция да усети какво е фамилна среда, поддръжка и любов “, добави тя.
„ Приемната грижа е цялост от отговорности и мощни страсти. Не е елементарно никога, само че не е невероятно. Когато го правиш със сърце, нещата се случват “, сподели ас. Георгиева. По думите ѝ досега през нейното семейство са минали четири деца, всяко – със своя самостоятелна история и потребности. „ Това изисква друг метод, самообладание и схващане от страна на приемното семейство “, добави асистентът.
Началният интервал на акомодация е най-труден за децата. „ Детето идва в непозната среда и постоянно е недоверчиво, опасява се, че още веднъж ще бъде изоставено, има потребност от време, с цел да повярва, че е мечтано и може да се усеща умерено “, сподели още Георгиева. Според нея ролята на приемното семейство е основна за построяването на това доверие.
По отношение на раздялата с децата тя добави, че това е най-трудният миг. „ Раздялата е доста сложна и за детето, и за фамилията. През този интервал то е част от нашето семейство. Вярваме, че когато се реинтегрира в биологичното си семейство, това е за негово положително, само че преходът е тежък “, сподели Георгиева. Тя добави, че при опция се поддържа контакт с децата, съгласно желанието на биологичните родители или осиновителите.
Асистент Ася Георгиева е професионален приемен родител от 2017 година, това е била и първата ѝ професионална посока.
Би трябвало да има повече приемни родители, по този начин даваме късмет на едно дете да израсне в естествена фамилна среда, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция и приемният родител от Благоевград Жулиета Георгиева. „ Освен това даваме късмет на себе си и на хората от фамилията да станат по-добри, по-емпатични, несъмнено това е един напредък на човешката душа “, сподели още приемната майка.
Георгиева споделя за провокациите в началото на този път и за резултатите години по-късно в епизод от инициативата „ Приеми ме “, разказан от екип на Българска телеграфна агенция в партньорство с Агенцията за обществено подкрепяне.
Началото на приемната грижа в фамилията ѝ стартира преди 16 години, когато в дома им влиза момче на две години и половина и е част от него и до през днешния ден. Жулиета Георгиева взима решението да стане приемен родител в миг, в който щерка ѝ е към този момент 20-годишна, а синът ѝ – на 10. След разискване със фамилията си и приемане на тяхната поддръжка, третото ѝ дете влиза в дома ѝ.
Те се притесняваха най-много от това по какъв начин ще бъде раздялата , откакто постои с нас известно време, само че имахме шанс, детето пристигна на две години и половина и към този момент е зрелостник, уточни приемната майка.
По думите ѝ началото не е било леко, само че всяко начало е мъчно. Сближават ги дълги разходки измежду природата. Приемното ѝ дете е по-близко като възраст до сина ѝ и двамата постоянно споделят игрите.
Като дълготраен преподавател по изобразяване последователно разсънва в него интерес и към боите. Именно с цветовете пояснява неговите страсти. А светлите тонове стартират да участват в картините му тогава, когато и усмивката се връща на лицето му, описа Жулиета Георгиева. Приемната майка уточни, че е лишило време да завоюва доверието на детето, като постоянно си е задавала въпроса дали е идентична към трите си деца.
„ Доста се постарахме всички, в това число свекървата, брачният партньор ми, децата, мои близки родственици, майка ми доста помагаше тогава. Така че на всички мои близки съм признателна, че съумяха да ми оказват помощ “, сподели още Жулиета Георгиева.
Тя означи, че връщайки се обратно, още веднъж би избрала този път. По думите ѝ резултатът е доста добър – и за приемното дете, и за фамилията ѝ, като регистрира, че всеки един е станал по-добър.
За годините, в които третият ѝ наследник израства и се трансформира в огромен мъж, описа, че точно при него този интервал е минал най-леко. „ Казвам му: или аз помъдрях, или ти си доста добър “, описа с усмивка Жулиета Георгиева и добавя, че от дребен е държанието му е било зряло. С времето децата ѝ построяват и мощна връзка между тях. Съвсем скоро приемното ѝ дете ще зрелостник, а за своя дама на бала е поканил дъщерята на приемната си майка.
Началото постоянно е мъчно, по принцип началото е мъчно постоянно за доста неща, споделя още Жулиета Георгиева и дава съвет към хора, които обмислят да станат приемни родители, че би трябвало да се запасят с повече самообладание, с повече обич и оптимизъм, тъй като нещата се случват, когато сме настроени оптимистично, когато обичаме и упованията не са големи.
В момента тя работи в Център за социална поддръжка, където също твори с деца. За решението си да е приемен родител споделя, че то е дало освен на нея, само че и на цялото ѝ семейство опция да са по-добри и по-разбиращи към орисите на тези деца.
„ Понякога не се замисляме, движим се в някакви други коловози, в свои си води, и доста в периферията остават тези хора, а в този момент са много покрай мен били и се научих да ги разбирам “, добави Жулиета Георгиева.
Българска телеграфна агенция
